Начало > Книги > История >Участието на арменците в Руско-турската война 1877-1878 г.

Участието на арменците в Руско-турската война 1877-1878 г.

Книги История Участието на арменците в Руско-турската война 1877-1878 г.



Цена: 20.00 лв.

 
Артикул №: 1217002

ISBN: 978-954-509-441-5

Автор: Вахагън Кърбекян

Издател: "Военно издателство"

Език: Български

Година: 2010

Страници: 240

Корици: меки

Размери: 16 x 23 см

Тегло: 0.35 кг.

Наличност: В наличност


Описание:


     Из Предговора към книгата:

"... В редица исторически и военноисторически трудове, посветени на Руско-турската война от 1877-1878 г. по правило главното внимание се отделяше на събитията, случили се на Балканите. По-малко внимание се обръщаше на това, как са протекли бойните действия в Кавказ. Вахагън Кърбекян, връщайки се към времето на Руско-турската война, уточнява както общата картина на противоборството на войските на Русия и Турция на Кавказкия военен театър, така и на редица важни детайли, засягащи обсадата и щурма на Карс и другите сражения. В сравнение с авторите, които са писали през годините на съветската власт, В.Кърбекян по-пълно и ясно разкрива действията на командването на руските войски, дава характеристика на много генерали и офицери от руската армия, на участниците в боевете с турците в Закавказието. Част от представените от автора материали се представят в историческата наука за първи път.
... В.Кърбекян напомня за това, че по народност мнозина от известните генерали и офицери са били арменци. Наличието в редовете на руския офицерски корпус на значителен брой арменци не е било случайно. В сложната за Армения политическа ситуация, когато арменският народ периодично се е оказвал пред заплахата от физическо унищожение, Русия и руската армия са се изправили в негова защита. В тази ситуация в редиците на руското офицерство са встъпили немалко арменци. С течение на времето някои от тях са се порусначили, други са продължили да смятат себе си за арменци, но заедно с това всичките те са се възприемали като неразделна част от руското офицерство. За това е способствал фактът, че руснаците и арменците, както и грузинците, гърците и молдовците, изповядвали православието, което сближавало техния бит и културен живот. В историческа ретроспекция интерес представлява родословието на техните семейства, съдбите на които са тясно преплетени с историята както на Русия, така и на Армения.
   Историческият очерк на В. Г. Кърбекян ни дава повод да възобновим изследванията както за руско-арменските и руско-грузинските връзки, така за съдбата на народите, чиито представители са се оказали в границите на Русия и са се изправили пред сложния избор - или да се слеят с руското образовано общество дотолкова, доколкото да придадат на своите фамилии руско звучене, или да запазят своята привързаност към националната култура и преди всичко към родния език. Заслужава внимание и засегнатият от В. Г. Кърбекян въпрос: в каква степен на културната традиция на арменския народ, на възможността за нейното запазване и развитие е влияело, от една страна, присъединяването към Русия и от друга - пребиваването в границите на Турция."

А. Н. Цемутали